Оказване на първа долекарска помощ

     Оказването на първа долекарска помощ (ПДП) е едно от основните морални задължения на всеки човек. Всеки скаут получава определени практични и теоретични познания по оказване на ПДП при нещастен случай в рамките на първоначалното си обучение. Той може да използва тези познания навсякъде, където това е необходимо, при запазване на самообладание и правилна преценка на ситуацията.

Ситуациите, свързани с първата помощ, варират твърде много, но съществуват четири стъпки, които трябва да се след­ват винаги! Това ще помогне да се направи ясна оценка на ситуацията и да се окаже първа помощ адекватно, без да се пропусне някой важен елемент.

1. Осигуряване на безопасност (собствена и на пострадалия).
2. Оценка на състоянието на пострадалия. Незабавни мерки.
3. Получаване на помощ.
4. Оказване на помощ.

Оказващият ПДП трябва да следва тези стъпки и не бива да прибягва до специални мерки (включително даването на лекар­ства), които могат да се извършват само от медицински профе­сионалисти.

На последно място по подредба, но не и по значение, е съобщаването за инцидента на компетентните органи – Бърза помощ, Полиция, Пожарна. За удобство във всички страни от Европейския съюз е въведен единен телефонен номер за трите служби – 112 (виж точка VI).

След като сме преместили пострадалия на безопасно място ( ако това се налага и ако е възможно), следва да оценим неговото състояние. Основните показатели, които се наблюдават са – наличие на съзнание, пулс и дишане.

Наличието на съзнание е сигурен белег на живот. Загубата на съзнание е съществен показател за тежко общо състояние на пострадалия. В такова състояние човек е безпомощен и без­защитен! Когато освен липсата на съзнание се установява и липса на дишане и сърдечна дейност, пострадалият е в клинична смърт. 

Пострадалият е в съзнание, когато макар и неподвижен, разпознава реч и команди ("отвори очите","отвори устата и покажи езика", "повдигни ръката" и др.), реагира на докосване, болка и други дразнители. Ако пострадалият не реагира на горепосочените призна­ли, той е в безсъзнание. Дишането и кръвообращението в ня­кои от тези случаи, могат да бъдат запазени. Когато се колебаете в преценката си, приеме­те, че се касае за по-тежкото състояние – липса на съзнание.

Наличието на сърдечна дейност (пулс) се установява чрез леко притискане с три пръста  на лъчевата, сънната или бедрената артерия в съответните места, където артерията минава по-повърхностно (съответно малко преди китката, на 2-3 см отляво или отдясно на гръкляна (ларинкса) или в ингвиналната гънка), като липсата на доловими пулсации не са признак за отсъствие на сърдечна дейност и настъпила смърт!  Установяването на пулс се извършва с три пръста (показалец, среден и безименен), а не само с палеца, тъй като той има собствен пулс и може да установите не пулса на пострадалия, а вашия собствен.

Наличие на дишане - визуализира се от движението на гръдната и коремната стена.

Мерките, които се предприемат при липса на някоя от по-горе изброените дейности, не са част от обучението на скаутите.

Най-честите случай, при които на скаута ще се наложи да окаже ПДП по време на скаутско занимание, са кръвотечения, рани, счупвания, изкълчвания и навяхвания, изгаряния.

     I. Кръвотечения

Под кръвотечение се разбира изтичане на кръв от кръвонос­ни съдове, вследствие нарушение на целостта на стената им. Съществуват външни кръвотечения, които са видими -  например от рани. При тях е възможно кръвоспиране с подръчни санитарни мате­риали. Вътрешните кръвотечения се дължат на увреждане на съдовата стена на кръвоносен съд, който се намира в телесна кухина (гръдна, коремна). Този вид кръвотечения са невидими.

Кръвотеченията могат да бъдат предизвикани както в резултат нараняване, така и вследствие на заболявания. Загубата на голе­ми количества кръв води до смущения в кръвообращението. При възрастни хора кръвозагуба над 1 л. (за деца – 0.5 л) се счита за тежка и носи опасност за живота!

 Кръвотеченията са : артериално - кръвта изтича на тласъци, под високо налягане, тя е с ален цвят; венозно - кръвта е тъмночервена, изтича равномерно от раната; капилярнo - от раната изтича умерено количество кръв, която сама или след поставяне на превръзка спира.

Спирането на кръвотечение е важна животоспасяваща мяр­ка. Всички други помощни действия са безсмислени, когато в резултат на неизвършено кръвоспиране, кръвообращението спира. За спиране на кръвотечението са от значение както ви­дът и силата на кръвотечението, така и количеството загубена кръв. Почти всяко силно и видимо кръвотечение може да се спре чрез подходящ силен натиск отвън върху кръвоносния съд. При оказването на първа долекарска помощ трябва да се избяг­ва всякакъв директен контакт с кръвта и раната!

 Кръвоспирането може да се извърши чрез :

• Ръчно с притискане на раната
• Тампонираща (компресивна) превръзка
• Пристягаща превръзка

Важно! Задължително използвайте ръкавици за едно­кратна употреба при спиране на кръвотечение! Ако не раз­полагате с такива, използвайте найлонов плик, с който да увиете ръката си.

А. Ръчно кръвоспиране с притискане в раната

1. Поставете пострадалия да седне или легне на земята.
2. Притиснете в раната със стерилна марля или чиста кърпа (целта е притискане на кръво­носния съд към костта). С цел избягване контакт с кръвта на пострадалия, можете да му покажете как сам да притисне раната си.
3. Притискайте до пристигане на специализиран медицински екип.

Б. Спиране на кръвотечение чрез тампонираща (компресивна) превръзка 

Ръчното кръвоспиране може да се замени с превръзка, ко­ято да оказва натиск върху раната. Това е т.нар. тампонира­ща (компресивна) превръзка. Прилага се когато мястото на нараняването го позволява, налице е подходящ превързочен материал и оказващият първа помощ е обучен да поставя така­ва превръзка. Най-често тялото, което упражнява натиск върху раневата повърхност е ролка бинт (виж рани).

Повдигането на нара­нения крайник над нивото на сърцето, усилва ефек­та от натиска, упражняван от превръзката,  и може да доведе до спирането на кръвотечението. Ако кръвотечението след поставянето на превръзката все пак продължава, поставете „надвръзка” върху първата. Контролирайте превръзката дали не е много разхлабена или твърде стегната.

В. Пристягаща превръзка

Този вид превръзка е приложим само тогава, когато спирането на кръвотечението по други начини е невъзможно, а именно при откъсване на част или целия крайник (ампутация), наранявания на бедрената артерия, множество пострадали.

Пристягането може да се извърши само с широк и сигурен материал – триъгълна кърпа, сгъната на лента, широка най-малко 6 см, или някакъв друг подръчен чист материал.

Техника за пристягане на горната част на ръка или бедро :

• Поставете „подложка” от триъгълна кърпа, сгъната на широка лента (А)
• Върху нея завържете втора сгъната на лента триъгълна кърпа (В), като направите малък възел (примка)
• До нея завържете трета кърпа по същия начин (С)
• Поставете пръчка в примката на втората кърпа (В) и въртете до спиране на кръвотечението
• фиксирайте пръчката, като я пъхнете в примката на третата кърпа (С)

Важно! Сложете бележка с часа на поставянето на пристягащата превръзка.

Ако до 30 мин. не е пристигнал специализиран екип, много бавно и внимателно отслабете превръзката за оросяване на пристегнатия участък, а в случаи, че кръвотечението продължава, отново пристегнете! Ако превръзката стои 60 мин и специализирания екип не е пристигнал, превръзката не се отслабва и приготвя наново.

Важно! Пристягането може да се извърши само върху единична подлежаща кост, т.е. над лакътя или коляното.

     II. Рани

Раната се появява при външни взаимодействия (механич­на сила, топлина, студ, химически вещества), които нарушават целостта на кожата частично или изцяло. С това се уврежда и функцията й да бъде бариера пред болестотворни микроор­ганизми. Според дълбочината на раната могат да бъдат засег­нати и други органи като кръвоносни съдове, нерви, мускули, кости и др.

Раните могат да бъдат контузни, разкъсно-контузни, порезни, прободни, огнестрелни, рани от ухапвания и т.н.

Опасностите при раните представляват болката, кръвотеченията и възможността за инфекция.

Болката се появява при увреждане на нервите и въздейства неблагоприятно върху цялостното състояние на пострадалия. Кръвотечението е резултат от нараняване на кръвоносни съдове и може да бъде животозастрашаващо. Инфекцията се появява в наранена зона при допир на рана или чрез допълнително замърсяване. Раната може да се инфектира с различни микроорганизми, някои от които могат да причинят т.нар. сепсис („отравяне на кръвта”, което е тежко и труднолечимо състояние). Друг вариант е да се инфектира с тетаничен бацил - възможно е при всяко нараняване, особено когато е предизвикано от замърсени с ръжда ме­тални части, както и от предмети, имали допир с пръст. От тетанус все още умират голяма част от заболелите, затова при горепосочените наранявания всеки трябва да бъде вак­синиран против тетанус!

Информация! Спорите на тетануса могат да преживяват в почвата с десетилетия (30-70 год) и при попадане в раната да преминат в активно състояние.

 Първата долекарска помощ при раните се състои в следното :

• Избягвайте контакт с кръвта на пострадалия!
• Ако няма силно кръвотечение, измийте първо ръцете си със сапун и вода. Сложете еднократни ръкавици!
• Изплакнете раната със студена вода под чешмата. Ако няма чешма наоколо, промийте я с чиста вода от бутилка. Оставете водата да тече директно върху раната. Не я търкайте, за да изкарате мръсотията от нея!
• След изплакването подсушете участъка около раната, но не докосвайте самата ранева повърхност!
• Покрийте раната със стерилна марля или чиста кърпа.
• Посъветвайте пострадалия да се консултира с лекар!

При обилно кървене може да се направи превръзка. Тя обикновено се състой от 3 слоя:

1.Стерилен слой – марля или подложка за рани

 Служи за спиране на кръвотечението и предпазване от по-нататъшни замърсявания. След внимателно отваряне на стерилната опаковка, марлята/подложката трябва да се докосва само в ъгълчетата и то само с крайчетата на пръстите. Ако падне на земята, не трябва да се употребява. В случай на нужда може да се използва и друг чист превързочен материал.

2.Слой-възглавничка

 Служи за попиване на кръв и секрет от раната и поради тази причина се състои от попивателни материали, например целу­лоза с последващи пластове марля, памук и т.н

3.Покривен слой

 Служи за фиксиране на превръзката и като подплънка, по­ради което трябва да бъде чист, не е задължително да е сте­рилен. Върху раната не бива да се поставят директно бинт, триъгълна кърпа или памук. За фиксиране се използват: бинт, триъгълна кърпа, лейкопласт и др.

 Бинтът не е стерилен превързочен материал и поради тази причина не трябва да се слага директно върху раната.

 Важно! При наличие на чуждо тяло в раната, то не бива да бъде отстранявано, тъй като има опасност да се причинят до­пълнителни нара­нявания и кръвоте­чения.

      III. Навяхвания и счупвания

Навяхване е нараняване на ставата, при което костите, които я формират, се изместват или усукват за момент, но почти веднага се връщат в първоначалното си положение. Наблюдава се болка, подуване, посиняване, оток на ставата. Ставната капсула може да се разкъса, а сухожилията да се скъсат или разтегнат. Първата долекарска помощ се състои в повдигне и обездвижване на засегнатата област, както и прилагане на  студен компрес и стегната бинтова превръзка.

Счупването представлява нарушаване целостта на костта, причинено от прекомерно директно или индиректно силово въз­действие. Възможни са и наранявания на нерви, кръвоносни съдове и вътрешни органи. Счупванията се делят на закрити – без нарушаване целостта на кожата, и открити – когато е нарушена целостта на кожата. Неправилно оказаната първа помощ може да превърне закритото счупване в открито! Наблюдават се  болка и подуване, принудителна поза за облекчаване на болката, движението е затруднено или невъзможно, понякога има и  деформация на крайника.

Първата долекарска помощ се състои в :

• Не разрешавайте на пострадалия да се движи, не правете опити да наместите ставата, приложете компрес.
• Внимателно обездвижете крайника в намереното положе­ние. Ако очаквате скоро да пристигне спешна помощ, не обездвижвайте наранения крайник! При обездвижване трябва да се обхванат две съседни ста­ви, а при счупване на бедро три.
• Обадете се на Спешна медицинска помощ. 

А. Счупвания в областта на рамото и ръката

1. Не движете засегнатата ръка; разхлабете стегнатите дрехи.
2. В случай на открито счупване, незабавно приложете стерил­на превръзка.
3. Обездвижете счупената ръка с помощта на две триъгълни кърпи; фиксирайте с триъгълна кърпа, сгъната на широка лента.
4. Обадете се на Спешна медицинска помощ.

Б.Счупване на крак

1. Не движете излишно на­ранения крак, разхлабете стегнатите дрехи, развържете обув­ките, но не ги събувайте.
2. В случай на открито счуп­ване, незабавно приложе­те стерилна превръзка.
3. Обездвижете крака (въз­можен начин е фиксира­нето на счупения крак за здравия с мека вложка между тях).
4. Обадете се на Спешна медицинска помощ.

Тъй като пострадалият най-вероятно няма да бъде транспортиран от оказващия първа помощ, а от линейка, оборудвана с подходящи шини и с обучен медицински персонал, обездвижването по възможност трябва да се извърши от персонала на линейката. Като крайна мярка то може да се извърши с подръчни материали като чадър, бастун, летва, ска и т.н. Желателно е те да бъдат обвити в мека материя, за да не травмират допълнително пострадалия.

     IV. Изгаряния

 Изгарянията се причиняват от контакт с горещи предмети, пламъци, топлинно лъчение, горещи пари и течности, контакт с електрически ток и т.н. Те причиняват увреждане на тъканта в различна степен. Сериозността на увреждането зависи от размера на засегнатия участък, дълбочината (степента на изгаряне), възрастта, общото здравословно състояние. Различават се следните степени на изгаряне:

• Първа степен – зачервяване, подуване, болка
• Втора степен – при повърхностни изгаряния се наблюдават мехури, интензивна болка, а при дълбоки изгаряния – слаба болка, усещане за обтегнатост (опънатост)
• Трета степен – образуване на струпеи, рани, обгаряния
• Четвърта степен – овъгляване на кожата, тъканите и понякога и на костите

При наличие на горящи дрехи се действа по следния начин :

• Не позволявайте на пострадалия да тича с горящи дрехи, накарайте го да се търкаля по земята;
• Задушете пламъците чрез увиване на пострадалия в дрехи или одеяла;
• Ако използвате пожарогасител, не го насочвайте към лицето на пострадалия и стойте на безопасно разстояние. Някои видове пожарогасители не трябва да се използват върху хора, така че предварително се запознайте с инструк­циите;
• Дръжте изгорелия учас­тък под студена, чиста, течаща вода в продължение на 10-15 минути, за да се намали отока и болката. Обширните изгаряния трябва да се обработват със студена вода в първите 30 мину­ти след нещастния слу­чай. Ако няма в близост течаща вода, можете да обливате изгорения участък с вода от бутилка;
• Пламъково горяли дрехи не се махат от оказващия първа помощ;
• Не пукайте мехурите;
• Покрийте изгорения участък със стерилна марля. Ако не разполагате с друго, използвайте чисти чаршафи или кър­пи;
• Не прилагайте "домашни" лекарства, мехлеми, прахове или гелове при изгаряния;
• Незабавно повикайте линейка, тъй като правилното лече­ние на шока и бързият транспорт до болницата могат да бъдат животоспасяващи;
• Никога не докосвайте изгорените участъци от тялото с пръсти -  задължително използвайте ръкавици за еднократна употреба!

      V. Обаждане на спешна медицинска помощ

 Всички страни от Европейския съюз са длъжни да имат единен телефонен номер за спешни случай – 112. При обаждане вие сте длъжни да отговорите на следните въпроси:

• Къде ? – Да посочите мястото на произшествието, име и  номер на улицата/булеварда или някакъв друг ориентир при злополука извън града (река, бензиностанция, възвишение и т.н.)
• Какво ? – Да опишете какво точно се е случило
• Колко ? –Да назовете броя на пострадалите, вида на нараняването или симптомите.
• Кой се обажда ? – Вашето име и номера, от който се обаждате.

Важно! Никога не затваряйте първи телефона, а изчакайте допълнителни въпроси и затворете след като медицинският диспечер е получил достатъчно информация.

Източник: "Първа помощ при пътнотранспортни произшествия", 2010, д-р Чавдар Янкулов, д-р Живка Димитрова