Скаутът трябва да умее да поставя и чете добре следопитните тайни знаци. Индианците в миналото са си служили с рисунки, камъни и треви. По този начин отгатвали това, което им било поръчано от други.
Тайните знаци развиват у скаутите съобразителност, досетливост и ред други качества, нужни в живота. При поставянето и следването на тайни знаци се спазват следните правила:
- Поставят се от тази страна на пътя, от която ще бъдат по-лесно видими.
- Знаците се правят ясно! На добра почва се изрисуват с края на пръчка; ако почвата е лоша – с клони или камъни.
- Истинският разузнавач не поставя знаци с хартия или на голи места.
- Не се поставят знаци по-високо от 1м. и много често, защото това ще обърне внимание на противника.
- В гористо място знаците се поставят на 20м., в скалите - през 5-6м. Ако пътят е много труден знаци се поставят на всеки 2м.
- Винаги когато се поставят знаци да се има предвид знанието и умението на този, който трябва да ги следва.
Тайните скаутски знаци се използват най-често по време на походи, когато пред отряда или дружината върви разузнавателен патрул, отбелязващ пътя със знаци. Този патрул има за цел да изследва местността, сред която се движат скаутите, за да предупреждава за всяка опасност по пътя, която би застрашила сигурността на основната група.
Друг случай на приложение на скаутските знаци е включването им в големите скаутски игри. Те са основно средство за обозначаване на маршрута, без да се избягва и бусолата разбира се. Скритите писма почти винаги са част от карта или шифрованото съобщение. Такива игри се организират като състезания между скаути не само от един регион, но и на национални лагери и джамборета. Чудесна възможност са тези прояви за новодошлия скаут - да усети тръпката на приключението, да преодолее предизвикателствата на този вид игри.
Не трябва да се забравя, че тайните знаци могат да заблудят неопитния. Затова е много важно да се слушат напътствията на патрулния водач и да се черпи от неговия опит.
Скаутските знаци са само начало на голяма наука, наречена следопитство. Следващата степен на обучение е разпознаването на следите на живеещите на свобода диви животни, движението по следите на хора и снимането на следите.
Индианците са можели да разкрият характера на даден човек или животно по една или няколко негови следи. Това им е помагало много да защитят домовете си от "нежелани гости" и чужди нашественици. Разбира се, наблюдателността и опитът не се натрупват за няколко дни или седмици. Това един доста сложен и продължителен процес на обучение и както казват старите разузнавачи, "обиграване на окото".
Върви в тази посока Писмо на 4 крачки в тази посока
Тук се разделихме на двама Донеси дърва в лагера
и трима
Препятствие на пътя пред теб Опасност
Чакай ме тук Вода на 4 крачки в тази посока
У дома съм Не съм у дома
Върни се там откъдето Върви все в тази посока
си тръгнал
Търси знак наоколо Лагерът е в тази посока
Не върви в тази посока
На този етап ще се спрем само на някои основни особености на следопитството:
- В планината, по време на поход или лагер, туристическата обувка (и нейните разновидности) е част от задължителната екипировка. Този
вид обувка притежава грайфери, както всички останали обувки, но и ток. Съответно оставената следа ще е от две части.
- Ако почвата е добра - т.е., не е камениста и суха, то следата е във възможно най-добра форма. От отпечатъка на обувката могат да личат, както отделните ивици на грайфера, така дори и името на фирмата производител.
- Ако върху следата няма прах, камъчета, тревички или други предмети и тя е отчетлива в продължение на целия път (при влажен път), то тогава може да се говори за прясна следа. Затова е необходимо използването на лупа.
- Ако от следата е видима само предницата на обувката, то това означава, че съответният човек е бързал и за да го достигне патрулът трябва да употреби много енергия.
- Ако по-дълбоко е очертан токът, а предницата не е добре оформена като стъпка, то това означава, че човекът е носил голям товар и ходенето му е било забавено.
- Реката е удобно място за заличаване на следи, при положение, че
този, който не желае да бъде открит, разполага с достатъчно време срещу
преследвачите си.
С настъпването на есента, периода на усилен лов на дивеч при индианците започва, както и една част от скаутството, тъй привлекателна, забавна и възпитателна като лагерния живот. В този именно период, когато цялата природа, животни и растения се приготвя за големия сън през зимата или за борба с нищетата се създават най-добрите условия за изучаване на следопитството или трекинга /tracking/.
